Центровете за връщане на мигранти – устойчиво решение или обречен общоевропейски модел за справяне с нелегалната миграция

Автор: Виолета Ашикова

Темата за миграцията отново подчини европейския дневен ред на фона на засиления натиск върху Брюксел да даде зелена светлина за нейното ограничаване. Все по-силни стават призивите на редица европейски лидери за по-радикален подход към незаконните мигранти. Германия отново въведе граничен контрол по всички свои шенгенски граници, а френският премиер Мишел Барние подчерта, че Франция трябва да последва Германия в стъпките й за контролиране на границите си в Европа. Италия и Словения все още имат граничен контрол по границите си с Хърватия, а полският премиер Доналд Туск изненада всички, като обяви, че Полша няма да дава убежище на мигранти. Според Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) източната сухопътна граница на ЕС с Беларус е отбелязала 192-процентно увеличение на незаконните преминавания тази година. Изправен пред нова вълна от незаконно преминаване на границата от Беларус, Туск обеща „безпощадна“ борба срещу нелегалната миграция:

“Ще бъда абсолютно твърд и безмилостен, когато става въпрос за незаконна миграция и когато става въпрос за спазване само на онези европейски закони за миграцията, които гарантират нашата сигурност. Няма да уважаваме или прилагаме никакви идеи на Европейския съюз, ако сме убедени, че те вредят на нашата сигурност.”

През април тази година Европейският парламент окончателно одобри новия Пакт на ЕС за миграцията и убежището. Според него молбите за убежище трябва да се разглеждат по-бързо, включително на границите на ЕС, а връщанията да се извършват по-ефективно. Пактът, който Полша и Унгария досега отказват да одобрят, съдържа „кризисен“ регламент, който позволява затваряне на пунктовете за преминаване и регистрация на търсещите убежище.

Съгласно законодателството на ЕС понастоящем незаконните мигранти не могат да бъдат изпращани в трети страни, но през май тази година група от 15 страни членки представиха пред ЕК идеята за т.нар. „центрове за връщане“ извън ЕС, където отхвърлените търсещи убежище могат да бъдат задържани, докато не бъдат върнати обратно в страната си на произход. Няколко месеца по-късно Италия реализира мигрантската си сделка с Албания и преди дни първите мигранти по споразумението между Рим и Тирана пристигнаха в албанската страна.

Петгодишното споразумение се оценява на 160 милиона евро годишно.  Премиерът на Италия Джорджа Мелони приветства постигнатото:

“Това е нов, смел и безпрецедентен път, който обаче напълно отразява европейския дух и има всички предпоставки да се използва и в други държави“

Стратегията спечели широка обществена подкрепа, но разочарова правозащитните организации. От „Амнести Интернешънъл“ – Италия определиха споразумението като „жесток експеримент, който хвърля петно върху италианското правителство“:

„Няма сигурност какво ще се случи, когато тези мигранти бъдат разположени там. Те казват, че няма да прехвърлят уязвими мигранти, но ние не знаем как след това ще подберат и ще се уверят, че всъщност тези, които не са прехвърлени, са равнопоставени по отношение на онези, които търсят убежище в Европа, в ЕС или в Италия“, посочи Илеана Белло, директор на клона на международната правозащитна организация в Италия.

Отделно от тези опасения статистиката показва, че само 20 % от решенията за връщане на граждани на трети страни се прилагат успешно. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен оцени като „потенциален вариант“ сделката между Италия и Албания, като увери, че Комисията скоро ще представи законодателни предложения за връщания на мигранти. Конкретно за изнесените центрове се обсъждат няколко варианта:

„Първият е за центрове за мигранти, които се нуждаят от закрила, като дискусията беше за трети безопасни страни. Вторият е за центрове за мигранти, които нямат право на престой в ЕС. В този случай остава въпросът колко време могат да се намират там хората, ако връщането им в страните по произход е невъзможно. Третият вариант е за страни извън ЕС, в които мигрантите са в капан и нямат право да влизат в Общността, като биват връщани обратно с помощта на Върховния комисариат за бежанците и Международната организация за миграция и с финансовата помощ на Евросъюза“.

Българското правителство прие решение, с което одобри участието на България в кампании на ЕК по доброволното преместване на граждани на трети държави, търсещи или получили международна закрила от държави под миграционен натиск. Същевременно служебният премиер Димитър Главчев одобри идеята за изнесените центрове за мигранти:

“Не е никак лоша идея изнасянето на такива центрове в трети страни и добър пример, който ние ще подкрепим. Достатъчно добро ни е сътрудничеството с Република Турция.“

Според д-р Атанас Русев, директор на програма „Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията, очертаващата се по-строга миграционна политика не се дължи на реален риск от нова бежанска вълна заради продължаващите конфликти в Европа и в Близкия изток, а в отговор на възхода на крайнодесните настроения в ЕС. В интервю за рубриката „Евранет +“ по БНР, Атанас Русев очерта тенденцията относно нова бежанска вълна:

“На този етап тенденцията е даже по-скоро надолу, а не към повишаване броя на влизащите. Конфликтите не са от днес и в момента не се виждат такъв тип конфликт с голям риск за мигрантска вълна със същия размер, каквито имахме през 2014-2016 покрай войната в Сирия и след това 2022 г., като започна войната в Украйна. Така че в този смисъл, ако виждаме някакво радикализиране по отношение политическото говорене за нелегалните мигранти, то по-скоро се дължи на политическите процеси, които текат в Европа като цяло. Виждаме една вълна на крайнодясното говорене, която включително бута и по-мейнстрийм партиите да търсят по-твърди политики спрямо нелегалните мигранти. И тази вълна, очевидно, в следващите четири-пет години ще задава политиките и начина на политическото мислене, говорене и действия по отношение на миграцията в Европа.“

Можем ли да говорим за точно такъв натиск върху лидери, които по принцип нямат толкова твърда политика, относно нелегалната миграция, и спазват законодателството на ЕС?

“Мисля, че двата най-големи примера са Франция и Германия, които досега бяха стожерите на отстояването на пълната защита на човешките права на хората, търсещи убежище в Европа. Цялото това говорене, което беше предишните години, започна да отстъпва място под напора на това, което се развива политически в Германия и Франция – усилването на крайнодесните. Виждаме как отстъпват и точно двете държави започнаха да говорят за нуждата от смяна на парадигмата, за преосмисляне на инструментите за връщане.”

Как, според вас, ще изглежда новият регламент за нелегалните мигранти и ще се окаже ли твърде дълъг пътят за неговото прилагане?

“Доста път трябва да мине, за да измислят как точно да изглежда този регламент, защото към момента опитът на Италия е доста ограничен и там е на основата на едно двустранно споразумение, докато, ако искаш да направиш общоевропейски такъв модел, има повече въпроси, отколкото отговори. Самият този регламент най-вероятно би влязъл и в колизия с цялата правна рамка за защита на човешките права и аз лично очаквам много тежък и бурен дебат в Европейския парламент по отношение на този регламент, включително и със страни, които вероятно няма да го подкрепят. Виждаме, че Испания и Белгия са по-твърди противници на този тип идеи с изнесените центрове.“

Вероятна или компромисна би се оказала тази политика на фона на различните настроения сред страните-членки на ЕС? Можем да допълним тук и Гърция, която е абсолютно против подобно парцелиране и споразумения между отделни държави.

“Мисля, че ние трябва да гледаме към Гърция и да мислим какво би се случило и при нас, защото това, което се случва в момента е понеже големите страни – дестинации не могат да намерят лесно общоевропейско решение. Всеки тръгва да търси вариант за себе си и Италия, в това отношение, показва пътя. По-малките страни членки се притесняват, и с основание, че богатите ще се възползват от ресурсите и влиянието си, и ще си намерят решение, докато какво се случва с останалите страни в ЕС? Аз лично съм скептичен към този тип решения и не случайно в Италия моделът на Мелони е силно критикуван, че вероятно самите резултати няма да си струват вложените ресурси и време. Така че този тип решения с трети държави едва ли са устойчивото решение, което може да се постигне, но предвид настроенията, които царят в Европа, вероятно това, което ще видим в близките години са нови пилотни проекти с други страни, но доколко ще са успешни – аз съм по-скоро скептичен.“

Служебният премиер Димитър Главчев изтъква високата успеваемост по пресичане на нелегалната миграция. В същото време отбеляза, че изнесените центрове за мигранти в трети страни не са лоша идея. България очаква и пълноправно членство в Шенген до края на годината. Как това кореспондира с реформата в европейската миграционна политика и ще остане ли страната ни извън реалния дебат за дълбока реформа?

“За съжаление, покрай стремежа си най-накрая да заслужим този Шенген, бяхме разкъсани между двата лагера в ЕС – тези, които бяха за проотстояване на човешки права и защита на бежанците, и другият лагер, който настояваше за твърдо спиране, „крепост Европа“ и т.н. Когато си в такова разкрачено състояние, няма как да отстояваш собствена такава политика и неслучайно дълго време нашите правителства не взимаха такава позиция. В момента вълната отиде повече към твърдите политики. Предполагам, че идеята е да следваме общото настроение, в случая от страна на Главчев, но България не може да направи много. Така или иначе, за тези хора ние не сме крайна цел. Това, което можем да правим, е да се опитваме да пазим по-добре границата. Оттам нататък много малко зависи от нас в целия този дебат. Ние все още сме извън Шенгенската зона, не сме на масата, на която ще се вземат много от тези решения.“

Като външна граница на ЕС очаквате ли да се увеличи броят на мигрантите, които ще ни бъдат върнати по Дъблинския регламент? Спомняме си каква паника се създаде само преди няколко месеца, когато едни самолети ни върнаха няколко мигранти.

“Честно казано, това е една добра предизборна дъвка, но както виждате, няма струпване на бежанци от 2014 г. досега. Проблемът е, че самият механизъм с връщането не работи и това е в основата на дебатите в момента в ЕС. Той не работи поради няколко основни причини. Една от основните е, че най-големите страни, източници на такива незаконни мигранти, на практика нямат споразумения с ЕС да приемат обратно такива незаконно влезли техни граждани, а другият проблем – Европа дава много силни права на защита на тези хора. В много от случаите те се възползват от това, включително злоупотребяват със системата, обжалват до последно и в момента, в който им излезе заповедта за напускане, той си сменя адреса и отива в друга държава. И там започва същата процедура отново, и тези хора на практика в един момент се оказва, че дори по законов път няма работещ механизъм, с който да ги върнеш обратно. Така че има различни фактори, които допринасят за това, но връщането като цяло е „ахилесовата пета“ на цялата тази постройка за регулиране на незаконната миграция и там, колкото и да се мъчим, лесни решения наистина няма.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.